Някой бе казал, че не всяка книга е истинска история, но от всяка човешка история може да се напише книга.
Понякога истински боли да разкажеш своята житейска история, затова е по-лесно да я превърнеш в приказка.
Приказкотерапията е онзи магичен мост между заровената дълбоко у нас болка, копнежа за щастие, минало и бъдеще.
Приказкотерапията е онзи магичен мост между заровената дълбоко у нас болка, копнежа за щастие, минало и бъдеще.
Каним ви на пътешествие в, което заедно ще надникнем в дълбините на нашите житейски истории.
В това приказно пространство ще се срещнем с темата за „Подценяването“ и онези гласове, които някога са ни карали да се чувстваме „малки“, „недостатъчни“ „не достатъчно достойни“ или дори „незабелязани“.
В това приказно пространство ще се срещнем с темата за „Подценяването“ и онези гласове, които някога са ни карали да се чувстваме „малки“, „недостатъчни“ „не достатъчно достойни“ или дори „незабелязани“.
Чрез метафората и символиката на приказката ще изследваме:
Кой ни е подценявал в детството?
Кои думи или липса на подкрепа са оставили следи в нас?
Как в по-зрелите години сме срещали същия модел – в отношения, работа или общество?
Как това е повлияло на начина, по който виждаме себе си днес?
Чрез работата в избраният от нас приказнен сюжет ще достигнем до:
познанието как да се освободим от капана на онази чужда оценка, която трайно може да засенчи нашия естествен растеж, като личност;
начините, чрез които ще открием силата на малките позитивни утвържджения, които връщат живота в нас;
прошката за слепотата на онези, които катерят върховете на своите цели, потъпквайки достойнството на някой друг;
мъдростта, че стойността ни не зависи от нечия оценка, а от собствената ни връзка със светлината на божественото в себе си;
Вероятно ще достигнем до съкровени изводи, като ОЗАРИМ онези сенчести места от сърцето, където е скрита болката.
Това събитие е покана да се изправим пред собствената си рана — и да открием нейната сила.
Да оставим метафората да ни води към истината.
Да си възвърнем ценността и цялостта.
Да оставим метафората да ни води към истината.
Да си възвърнем ценността и цялостта.
